Герой без подвиг
Усмивката е прелестна,
затихват хора покрай мен,
а аз седя и пак небрежно гледаща,
отбягвам твоят плен.
Очакваш поклони, овации пъстри,
в моят свят отдавна черно-бял,
сърцето ти знам ще иска да мъсти,
но аз съм там, силен и цял.
Омайваш... с небрежност,
оплиташ в мрежа... от рози,
Красива, но ранима е твоята нежност,
поднасяйки пак... смъртоносната доза…
Оставам на крака,
но сърцето ми пропада,
пред теб отново гордо стоя,
а в себе си – затворничка на ада.
0 коментара