КНИЖНА ЗАВИСИМОСТ
Всичко започна когато беше малка. Виждаше родителите си да се усамотяват и
да четат. Когато споделяше с приятелите си интереса към това занимание, всички
и казваха, че не е хубаво. Дори в училище виждаше негативизма към това. Но
въпреки всичко на нея й беше интересно. Тя искаше само веднъж да опита. От
любопитство.
В осми клас най-накрая се престраши. Взе тайно една книга от библиотеката
на родителите си и се затвори в тоалетната. Въпреки че в тях нямаше никого, не
искаше да рискува да я видят. Първия път беше странно. Правеше го бавно /и
нормално - нямаше опит/. Отне й известно време, за да изпита нещо. Но го
изпита. И й хареса.
Оттам нататък започна да го прави все по-често. С честотата се увеличаваше
и дозата. Приятелите й я избягваха. Не искаха да комуникират с нея. И нормално,
все пак правеше нещо, неприето от обществото. Тя обаче не го възприемаше така.
Родителите й й влияеха лошо. Подкрепяха я. Дори веднъж й дадоха книга, с която
да отиде на училище. Така, ако й стане скучно да вземе от любимия си лек. За
нейно нещастие обаче съучениците й я намериха. През целия ден не спираха да й
се смеят и подиграват. Не й стигаше изолацията, но в комбинация с обидните думи
тя не издържа. Затвори се в тях и цяла седмица не ходи на училище. Не говори с
никого. Само посягаше към книгите.
Беше започнала да го прави редовно и
дори по няколко пъти на ден. Когато навърши 21 осъзна, че е зависима. За
разлика от родителите си, тя не можеше да го прикрива. Вече дори не се
съобразяваше къде го прави. Четенето на книги я караше да избяга от
действителността, но я отдалечаваше от приятелите й. Вече не беше социална.
Загубила контакт с всички и неспособна да го възвърне тя се подложи на
интервенция. С много срам започна да посещава сбирките на анонимните
книгохолици. Но не издържаше. Нуждаеше се от това да прокара пръсти по книгата,
да вдиша аромата й, да поеме всяка една от напечатаните думи. Не знаеше с
какво, но мастилото върху хартията я държеше с нещо. И не я пускаше. Всеки път,
в който се решаваше да се остави в ръцете на професионалистите, абстиненцията така
я завладяваше, че започваше да бълнува: „Вазов, Талев, Димов, Чехов, Толстой,
Шекспир, Уайлд...“. Дори и професионалистите се отказаха от нея. Беше твърде
тежък случай.
След година реши да се опита отново. Събра цялата
си воля и влезе в клиника. Този път като че ли имаше подобрение. Първите 42
часа бяха критични, но след това се успокои. Дори махнаха ремъците и я пуснаха
да стане от леглото. Голяма грешка. След един час я намериха под стълбите с
разхвърляни книги около нея. Свръхдоза.
0 коментара