КУКЕРИ
Странно нещо се случва с човек, когато се
откъсне от корените си. Започва да се лута като свободен електрон и да търси къде
да се прикрепи. Но където и да е той няма да е на мястото си. Като парче от
пъзел, което по форма пасва, но картинката не е същата. Раделина осъзнаваше
това и искаше да покаже на сина си една особено вълнуваща част от живота на
баща му.
От години той бе обвързан с един обичай, чиято тайнственост и романтика са част от наследството на България. И въпреки, че малкият нямаше да може да осъзнае всичко, което стои зад него, за Раделина и Траян бе важно той да се запознае с кукерството. Тъй като традицията ни прави такива каквито сме. Ако се откъснем от нея ние просто ще бъдем едни хора, които живеят в тази държава, но няма да може да се наречем българи.
От години той бе обвързан с един обичай, чиято тайнственост и романтика са част от наследството на България. И въпреки, че малкият нямаше да може да осъзнае всичко, което стои зад него, за Раделина и Траян бе важно той да се запознае с кукерството. Тъй като традицията ни прави такива каквито сме. Ако се откъснем от нея ние просто ще бъдем едни хора, които живеят в тази държава, но няма да може да се наречем българи.
Градът остана зад тях, докато колата бавно се
носеше към селото. От лъскавите сгради и блестящите реклами нямаше и следа.
Боян се извъртя на столчето си и се загледа в бързо сменящите се дървета. Бяха
голи и стърчаха в причудливи фигури край пътя. Като войници на пост, на които
отдавна не им се е налагало да мърдат. В далечината все още имаше следи от
сняг. Скоро той щеше да се стопи и на негово място да изникне тъмнозелена
трева. Като пухкаво одеяло, което ще покрие поляната.
Табелата на селото се показа на няколко
километра пред тях. Зад нея пушеха комините на сгушените една до друга къщи.
Раделина погледна в огледалото за обратно виждане и се усмихна на сина си. По
принцип шумът на колата го унасяше, но сега той беше буден и любопитните му
очички шареха навсякъде.
- Още малко и ще сме при татко. - каза
Раделина, когато минаха табелата на селото.
- Да, да! - иззвъня гласът на малкото русокосо
момченце.
Днес сутринта Раделина му обясни, че ще отидат
да видят баща му, който ще играе. И те също ще играят игра. Тъй като таткото ще
е маскиран те ще трябва да го познаят. Костюмът на Траян беше пищен. В
сравнение с други, може би изглеждаше семпло, но в очите на Раделина той имаше
магическо излъчване. Траян бе вложил много старание в направата му и повече в
поддръжката му. Неговият баща го бе въвел в кукеруването. Раделина знаеше, че
родът на Траян възприема обичаят като подготовка за семейния живот. Прииска й
се да обясни какво представлява кукерската игра, но знаеше, че Боян е твърде
малък да разбере. Беше доста сложно да му обясни, че тя отразява връзката между
природата и човека. Тук всичко беше символ. Земята бе олицетворение на жената,
разораването на обладаване, засяването на оплождане, а зърното на мъжкото семе.
Отиването на зимата, кукерите демонстрираха чрез убиването на царя, а идването
на пролетта чрез възкресяването му. Нещо магическо имаше и в движенията. Всяко
движение има значение. Мушкащите движения пресъздаваха полово сношение.
Подскачането има за цел да накара житото да расте. Търкалянето по земята
зарежда човек със сили. Звукът от звънците и хлопките е да плаши лошите сили.
„Толкова много символи, толкова много смисъл пред очите на хората, а те не го
забелязват“ помисли си Раделина.
Раделина паркира колата на тротоара. И извади
Боян.
- Какво е тоа? - попита малкото момче и посочи
с пръстче каруца, до която бяха спрели.
- Това е каруца. С нея хората се придвижват и
пренасят багаж. Ето тук – посочи Раделина. - стои животното, което я дърпа. -
веднъж преподавателят ѝ по етнология каза, че каруцата е най-екологичното
превозно средство. Раделина си спомни това и се засмя на глас.
Раделина хвана малката ръчичка на Боян и
тръгнаха бавно към центъра. Отдалеко се носеше звукът на чановете. Когато се
запозна с Траян, Раделина бе учудена от добрата физическа форма, в която е.
Сега за нея е ясно, че се изисква доста сила да носиш костюма и чановете.
Повечето от маските бяха с дървена конструкция и това допълнително отежаваше
костюма. Веднъж тя участваше в направата на кукерска маска. Спомни си за
часовете, които отделиха в налепянето на разноцветните платове, конци и пайети.
Чудеше се колко ли време се отделя върху направата на маски високи над метър.
Откакто бе заедно с Траян не пропускаше кукерски празник и се бе нагледала на
различни маски, но винаги им се възхищаваше. Те бяха произведение на
изкуството.
- Кукерските облекла са неповторими. -
прошепна тя в момента, в който видя насъбралите се кукери.
За нея те носеха онзи стремеж към хубавото,
присъщо на народа ни.
- Ела да видиш как танцуват кукерите. -
Раделина вдигна сина си и започна да си пробива път през тълпата. - Кукерите танцуват
за да изплашат лошите сили и да изгонят студа. - Раделина направи знак с ръка
сякаш гони муха и Боян се засмя. - Танцуват за здраве и плодородие. И ти като
пораснеш ще танцуваш като татко нали?
- Да. - отвърна Боян с усмивка и допря
главичката си до нейната.
Щом имаше толкова хора на центъра, значи
обикалянето е приключило. Обхождането на домовете бе една от най-забавните
части на децата, които следваха кукерите от къща на къща и имитираха танците им
по улицата.
- Виж, тук е татко. - каза Раделина, след като
си пробиха път сред хората и застанаха отпред. - Можеш ли да познаеш кой е?
Боян започна да оглежда подскачащите кукери
пред него. Малката му ръчичка грижливо сложена в ръкавица стисна ръката на
майка му. Погледът на момченцето се спря върху рогата на овен, които украсяваха
главата на един от кукерите. Целият в овча кожа той подскачаше и караше
чановете да се дигат нагоре надолу. До него се приближи кукер с глава на теле и
големи чанове. Освен с колан за кръста, те бяха хванати и с допълнителни кожени
ремъци. Кукерът държеше в ръка червена пръчка. Докато преминаваха пред него,
телешката глава спря и се наведе. Боян стисна ръката на майка си и се притисна
към нея. Раделина се засмя и го помилва по главата.
- Кой е тати? - попита Раделине и се усмихна
мило на сина си.
- Ей тоа. - каза Боян и посочи с пръстче
кукерът с рогата на овен.
Раделина се засмя. Беше ясно, че няма как да
го познае. За нея това беше елементарно занимание. Костюмът му ѝ бе
изключително познат и тя можеше да разпознае мъжа си в тълпа кукери без
проблем. Години наред го бе правила. Клекна до сина си, обгърна го с една ръка
през кръста, а в другата пое неговата и му посочи един от кукерите, който
наближаваше.
- Помахай на татко.
Раделина и Боян помахаха на кукера, който вече
беше до тях.
Носеше
трапецовидна маска с овча вълна по нея. Отгоре стърчаха рога на коза, имаше
дебели черни вежди, черен мустак и козя брадичка.
- Тати. - извика момченцето.
Зад Траян вървеше кукер с висока маска цялата
в крила на птици. Боян се изплаши при вида й и се сгуши в майка си. Някои от
кукерите носеха маски с две лице. Те се сториха доста интересни на малкото
момче и то продължително ги търсеше в тълпата. От едната страна маската бе с
чип нос и миловидно лице, а другата с гърбав нос и плашещо лице като на баба
Яга. Раделина видя какво е привлякло
вниманието на сина ѝ и се опита да му обясни, че този вид маски са символ на
доброто и злото, но звънът на чановете я заглуши. Кукерите подскачаха пред тях
и обикаляха в кръг. В центъра имаше трапеза. Раделина си спомни, че мъжът,
който седи и яде на трапезата се нарича „цар“. Това бе мъж с първа мъжка рожба.
Въпреки че е присъствала на много кукерувания, някой подробности и отбягваха.
Силно се надяваше Боян да прояви интерес към кукеруването. Траян беше убеден,
че малкият ще се влюби в този обред, както той самият навремето, но тя не беше
убедена. В това модерно общество трудно се намираше време за традициите. А
точно традициите ни даваха онези ценности и умения, които отразяват нашата
същност. Те са тези, които ни съхранява във времето. Раделина силно се
надяваше, че за сина й традиция и модерност няма да са противоположни понятия.
0 коментара