Отпивайки глътки от теб,
преглъщах бързо, на екс,
поредната глътка с отрова,
внезапно изпаднах в унес.
Криволичех от пътя,
падах и ставах,
а да пия продължавах,
но не можех да забравя.
И останах гол и бос,
лежейки на земята,
празен, сух, пуст,
бе вкусът в душата.
Отрезнявайки разбрах:
не бе илюзия красива,
а отровен опият,
който бавно ме убива...
0 коментара