Какво мислиш
Приказките не започват с „Имало едно време...“, а
с „Отворих вратата на....“. Всичко започва с отварянето на една врата. Отваряме
вратата на спалнята за своя избраник, отваряме вратата на дома, за да въведем
новия член на семейството, натискаме дръжката на собствения си офис. Това
бележи промяната. Понякога може да отворим една врата много пъти, но това да
окаже влияние по-късно.
***
Библиотекарката се обърна по посока на звука и я
накара да се усмихне неловко. Внимателно затвори вратата и благодари мислено на
мекия килим, че заглушава стъпките ѝ. Огледа пространството. Отново на същото
място, както вчера, както онзи ден, както по-онзи ден. Същата книга я чакаше,
както вчера, както онзи ден, както по-онзи ден. И нещо друго беше същото – Той.
Стоеше тук, на неговото място. Четеше любимата ѝ книга, прокарваше ръка през
дългата си руса коса и я замисляше. Още първия път, в който го видя си помисли,
че приликата между него и Аксел Роуз е изумителна. Не беше изненадващо, че
същата вечер си пусна Guns N' Roses и
припяваше с цяло гърло. Любимата ѝ песен - Sweet
Child O' Mine се въртеше всеки ден
оттогава. Гледаше клипа, както сега гледаше момчето срещу себе си. Същите
изразени скули, широк нос и дълбоки очи. А тези плътни устни я караха доста
често да отмества поглед от книгата си.
Хвана се, че прекалено дълго се взира в него и премести
очи към четивото в ръцете си. Насили се да движи поглед по напечатаните букви и
скоро влезе в нормален ритъм. Разгръщаше страница след страница и попиваше
информацията. Когато най-накрая реши да направи почивка, постави ръце зад
главата и загледа отново русокосия красавец. Този път погледите им се срещнаха.
За разлика от нея, той поруменя и отклони очи. Лека усмивка изви устните му,
докато прокарваше отново ръка през косата си. Тази дълга хубава руса коса. Реши
да бъде по-настоятелна. Изучаваше го. Забеляза, че още няколко пъти срещна
погледа ѝ и след това прекарваше повече време загледан в страницата. Четеше
бавно. От време на време едно мускулче на лицето му трепваше. Това ѝ харесваше.
Харесваше ѝ също, че има вкус за книги. Времето, в което го гледаше как чете любимата ѝ книга, бе времето, в което
осъзна, че със сигурност с него ще има какво да си кажат. Има връзка между
хората, които четат едни и същи книги. Те по някакъв начин приемат и виждат
вселената, дори и много малка частица, еднакво.
Мислите и започнаха да препускат все по-надалеч, но ги
спря. Приближи се, улови свенливия му поглед и приседна до него.
-
Здравей. Може ли да ти
задам един въпрос? – прошепна.
Все пак всичко започва с един въпрос, нали така. С
въпроса „Може ли да вляза?“ се отварят врати. Ако искаш да получиш ръка, питаш
„Ще ме последваш ли?“. Всичко се случва след един въпрос. Единствено целувка не
може да получиш с въпрос. Целувката не се пита, целувката се краде. А тя в
момента бе загледана в неговите плътни устни и очакваше отговор. Това беше един
от онези моменти, в които не се надяваш човекът да те накара да се чувстваш
специален, а се надяваш човекът срещу теб да ти даде шанс ти да го накараш да
се почувства специален. Усещаше, че крие нещо в себе си, нещо, което чака да
бъде извадено на светло. Като хубава книга, за която някой трябва да ти
разкаже, защото не е рекламирана.
-
Да. –
пресипналият му глас я обля с топлина.
-
Какво мислиш
за тази книга? – всичко щеше да се реши от отговора му.
И така, ако се чудите дали с един човек си пасвате
прочетете една и съща книга и коментирайте. Коментирайте дълго - от първото до
последното изречение, от диалога през описанията, от любим герой до любима
реплика. Всяко едно от тези неща ще ви сближи много повече и ще създаде много
по-дълбока връзка във вас отколкото си мислите. Опитайте.
0 коментара