ПЕСЪЧИНКА В ПЯСЪКА
Песъчинката се
носеше безволно, дирижирана от водната стихия. Тя решаваше съдбата й. А съдбата
ѝ щеше да се промени в меката сърцевина между две твърди черупки. Напълно
отдадена на водата, тя ѝ се довери, когато се промъкна между месестите краища.
Плъзгаше се по гладката повърхност без да осъзнава, че нейното удоволствие я
наранява. Но вместо това мидата не ѝ отвърна с грубост, а нежно започна да я
обгръща със седеф. Както се обгръща любим човек. Отдавна я чакаше. Мидата бе
забелязала потенциала ѝ преди самата тя да го е осъзнала. Така малката
невзрачна песъчинка, подкрепена с любовта на мидата, започна да става все
по-голяма и по-скъпа. От любовта им се роди красива перла.
Понякога така
стават нещата.
По запотените
чаши се отбелязаха отпечатъците на момичетата. Мия и Злати се радваха на
задушевната атмосфера и студеното вино.
- Е, няма ли да
се похвалиш нещо? - дяволитата усмивка на лицето на Злати бе знак, че очаква
пикантна информация.
- Не се сещам с
какво.
- Не ме лъжи.
Знам, че си имаш приятел.
- Тогава няма
какво да ти се хваля. - Мия беше от онзи тип момичета, които пазеха интимните
си отношения в тайна. За нея любовта трябва да се изживява, а не коментира.
Мия вдигна чаша с
надежда поредната глътка вино да поведе разговора в друга посока.
- Кажи ми нещо за
него. - не отстъпваше Злати.
- Не мисля, че
мога да го опиша.
- Добре, кажи ми
тогава с какво те спечели.
- С малките
жестове. С това, че е възпитан, че е мил. С романтичните прояви. - на лицето на
Мия грейна усмивка, която се пораждаше само от истинската любов.
- Даваш ми
песъчинка от пясъка.
- Виждайки изящната перла никой не подозира, че в сърцевината ѝ се намира малка
песъчинка, която е обичана.
0 коментара