Търкулна се и падна на земята
дребна изкряща капчица роса
и на това място разцъфна цвете
малко и прекрасно наречено ЖЕНА!
Дарено бе то с много цветове
ярки, богати като пъстрата дъга
пълна палитра от цветни бои
с които да рисува всяка своя емоция
Стеблото - крехко и извито с изящество
сякаш изкусен скулптур изваял е с ръце
Дълбоки корени пуснала е тя
за да достига и разтапя всяко сърце
Веднъж премина рицър по пътя
и цветето незабавно съзря
поколеба се дали да го откъсне
ала рече си "Ще ми тежи на съвестта"
Мина се ден, минаха два
и рицъра пак при цветето се завърна
седна до него и нежно му заговори
"Цвете мое до теб ще съм, няма да си тръгна"
И така нивга от там той не мръдна
живота си даде да брани цвета от душа
и никога не спря го да расте и хубавее
така че то да покори света със своята красота!
0 коментара