Галерията бе пълна с хора. Пред всяка творба имаше по
няколко души. Една част бяха дошли заради любовта си към изкуството, а други
заради самото събитие. Тихите разговори придружени със сдържан смях и
звънтенето на чашите с шампанско създаваха приятна атмосфера.
Боримира се разхождаше сама и се радваше на успеха си.
Пред една от големите картини изобразяваща бурно море се бе спряла русокоса
красавица. Тя обхождаше с поглед всеки сантиметър от платното, а в очите й се
четеше удивление. Боримира направи няколко крачки към нея, но се спря заради
дочутия разговор.
-
Постарала се е девойката. - каза мъж на средна възраст с кръгло лице.
-
Защо дойдохме въобще? - попита неговият приятел, облечен неподходящо за това
събитие.
-
За да видим напъните на жената да влезе в света на изкуството. - отвърна мъжът.
-
Добър вечер, господа! - поздрави Боримира и се приближи към тях. - Дочух
разговора ви без да искам. Не ви харесват творбите ли?
-
Не, творбите са добре. Доколкото могат да бъдат щом са направени от жена. -
каза мъжът с кръглото лице и се засмя доволно на отговора си.
Те
дори не знаеха коя е авторката на тези творби.
-
Нещо против жените творци ли имате? - Боримира се стараеше да сдържа нервите
си.
-
Не, какво мога да имам против тях. - засмя се отново мъжът и побутна приятеля
си с лакът. - Как да ти кажа, във всеки вид изкуство всички известни имена са
мъжки.
-
Как да ти кажа, - започна иронично Боримира. - изкуството няма пол. То не се
дели на мъжко и женско. Най-важното е да вдъхновява.
Боримира
направи няколко крачки и отново се обърна към тях.
-
Така като ви гледам вие съществувате напразно, защото никога няма да бъдете
нечие вдъхновение.
Боримира се усмихна и се запъти към другото красиво
нещо в галерията – русокосата жена.
0 коментара