„Ако мъжете можеха да видят това, което всъщност са
жените, биха били изумени.“- Шарлот Бронте
Познавате ли математици? От онези, които
могат да пресмятат големи числа наум и за които целия свят е подчинен на
някакви правила. Те могат да решат най-сложното уравнение, но не и да разберат
човешкото поведение. Когато всяко действие е в рамка, когато всяка мисъл трябва
да се изгради по формула – светът е скучен. Познавате ли хора, които гледат, но
не виждат? Такива, с които можете да се вглеждате в едно и също нещо, но те да
не го разберат. За тях съществува само материалния свят. Билян не беше математик,
но все пак в неговият свят нямаше аксиоми, а само теореми. Но по-важното е, че
бе от тези хора, които гледат, но не виждат.
Така от години той гледаше
жените, но не ги виждаше. Единственото, което забелязваше в тях бе външният
вид. Единственото, което го вълнуваше от тях бе консумацията им. С тези свои
разбирания той живееше година след година. До...
деня на промяната.
Сутринта беше тежка след
поредния запой. Прекомерното количество алкохол направи събуждането му не особено
приятно. Отвори очи и веднага ги прикри с ръка, тъй като светлината го
дразнеше. Прибра се прекалено пиян, за да се сети да си дръпне щорите.
- Мамка му. - измърмори
той и стана от леглото.
С клатушкания влезе в
банята с надеждата, че студената вода ще го накара да се почувства по-добре.
Това помогна донякъде, но не изцяло. Билян навлече първата бяла тениска и
дънки, които намери и излезе, за да получи голямата доза силно кафе, от което
се нуждаеше.
В асансьора се озова с красивата
си съседка от горния етаж. Често я беше заглеждал, но досега не му се бе отдало
възможност за нещо повече от тайни и явни погледи. Красавицата с височина на
модел и най-нежните черти на лицето му се усмихна. Билян отвърна на усмивката ѝ
и понечи да я поздрави, но не посмя. Изведнъж пред очите му неговото сексуално
желание придоби друг облик. Забеляза стремежа ѝ да стане успешна журналистка и
да възвърне отдавна изгубеното реноме на тази професия. Билян затвори очи и пак
ги отвори. Но не, това не изчезваше. Потърка очите си и направи странна
физиономия.
- Какво? - попита
красавицата озадачена от израза на лицето му. - Някой май е имал тежка вечер.
- Да, да. - отвърна
Билян в опит да прикрие недоумението си. - Имам нужда от кофеин.
Асансьорът спря на партера,
вратите се отвориха и двамата излязоха един след друг. Билян направи няколко
крачки зад съседката си и спря. Сега той видя в нея тъгата, която изпитва, от факта, че никой не оценява
качествата ѝ. „Какво се случва?“ - помисли си той и главата започна да му се
пълни със странни мисли в опит да обяснят ситуацията. „Може би някой ми е сипал
нещо в чашата снощи.“ Това бе единствената мисъл, която придаваше смисъл на
случващото се.
- Ох, престани да си въобразяваш. Просто
прекали с пиенето. - промърмори си той на глас и излезе от сградата.
Още с първата крачка на
открито Билян сложи слънчевите си очила. Замисли се, дали да вземе колата или
да върви до най-близкото кафе. Въпреки мързелът му, ходенето спечели. Сметна,
че вървенето пеша в комбинация със свежия въздух ще му се отразят добре.
Премрежил поглед вървеше по инерция към кафенето в края на улицата. Малко преди
заведението се размина с руса, пищна красавица с дълбоко деколте. Билян се
обърна, за да я огледа. Падаше си по руси момичета и особено по руси момичета
през лятото, когато бяха в оскъдно облекло. Погледът му се плъзна по кръста
надолу. Но вместо съзнанието му да се изпълни с познатите покварени мисли, то
се зае от нейния музикален талант. „Губиш форма, Биляне“ каза сам на себе си и
влезе в кафенето.
Красиво миньонче с кафява
униформа прие поръчката му. Подаде му картонена чаша с най-силното кафе, което
предлагаха и изви пухкавите си устни в усмивка. Билян се замисли колко ли нежен
ще е допирът на устните ѝ, но мисълта веднага се измести от желанието ѝ да
стане балерина и часовете, които прекарва в тренировки. „Какво ми става?“
запита се той, вътрешно и видимо изнервен. Беше му неприятно да не може да
задържи една еротична мисъл повече от секунда. И това започваше да го дразни.
Не знаеше на какво се дължи, но искаше да спре веднага. За него красотата бе
единица за измерване на стойността на една жена. Според неговото мнение
женският пол притежава само нея. И нищо друго. Всички тези качества, които се
появяваха щом погледне една жена, всички тези желания и мечти не значеха нищо
за него. В други ситуации би се изсмял над тях, но сега те го вадеха от
равновесие.
На следващия ден Билян се
събуди в добро настроение. Почивните дни винаги му влияеха така. В момента, в
който съзря първата жена разбра, че нищо не се е променило. Силно недоволство
го завладя.
- Как е възможно такова
нещо? - развика се той в първият момент, в който остана насаме.
Всяко обучение и
квалификация през които бе минал не можеха да дадат обяснение какво се случваше
с него. Цял ден нито една сексуална мисъл не успя да си пробие път и да се
загнезди в съзнанието му. Нито от сервитьорката в ресторанта, нито от
момичетата във фитнеса, нито от жената на най-добрия му приятел. Какво по
дяволите беше това? За такива като Билян, които не възприемаха жената като
човек, а само като средство за задоволяване на нуждите им, това да виждат в тях
качества и достойнства беше ужасно.
Всеки ден той се събуждаше
с надеждата това да изчезне, но не се случваше. Вече момичето в кварталния
магазин не бе поредната бройка, а тази, която се е преборила с анорексията.
Секретарката му спря да буди развратни мисли в него, след като видя борбата ѝ
да стане майка. Певицата от любимия му
пияно бар, вече бе жената, която въпреки здравословните си проблеми, не се е
отказала от това да показва таланта си. Фитнес инструкторката се превърна в
тази, прекратила спортната кариера заради децата си. И така бавно, бавно, ден
след ден той започна да отглежда уважение към представителките на нежния пол.
Вече гневът към това, което наричаше проклятие се замени от любопитство какво
достойнство крие следващата жена. И така той забрави, че за него най-важна е
била красотата. Всъщност вече всички
бяха красиви, заради качествата, които притежаваха.
0 коментара