КАКВО СЪМ АЗ
Всяка сутрин мисълта за мен
беше причината да отваря
очите си - за да ме види.
Всяка нощ отдалечаването от мен
беше причината да не иска
да заспива – липсвах му.
Сълнят беше изпълнен с кошмари –
страх, че аз няма да съм
първото докоснато нещо на сутринта.
Слънцето изгрява и пръстите му
ме сграбчват – поема ме
цяла в ръцете си.
Не ме изпуска – очите
му проникват навътре в
душата ми и прочитат
най-тайнствените кътчета.
Вижда моите светове, мечти,
стремежи, минало и бъдеще в едно.
Сам живее в тези мои светове
и аз го въвличам с всеки ред във тях.
0 коментара