Влюбена в своя читател
Днес тя отново дойде при мен. Както вчера. Както онзи
ден. Приближи се и ме издърпа. Избра мен сред всички останали. Бях убедена, че
ми завиждат, че съм толкова близо до нея, че усещам топлия й дъх. Както аз
завиждах на тях, когато те бяха любимците й.
Намести се
удобно на дивана и ме взе в себе си. Прокара нежно пръсти и ме отвори. Усещах
меката й топла кожа. От всяко нейно докосване ме побиваха тръпки от наслада, но
това оставаше скрито за нея. Тя не подозираше, че хартията пази аромата й, за
да може аз да му се наслаждавам по-дълго. Не подозираше, че всяка дума
посвещавам на нея. Единственото, което знаеше е, че й харесвам. Може би й
харесвах само за сега, към този момент. Може би след като ме прочете, никога
няма да ме отвори. Може би ще й стана от любимите и ще ме препрочита
многократно, давайки ми надежда за нова връзка, за нов допир до нея, за ново
чувство и емоция, които да ме изпълнят. Дотогава обаче, аз ще се старая да
запазя аромата на кожата й. Ще се старая да вдишам парфюма й. Между другото тя
нямаше любим парфюм. Всеки път беше с различен. Може би така беше и с книгите.
Трудно и беше да намери любимата си и често ни сменяше. За никого не беше
тайна, че рафтовете бяха пълни с такива като мен. И без да съм си говорила с
тях съм убедена, че и те са изпитвали същото, каквото и аз. А как да не го
изпиташ? Нима има по-добър читател от нея? Нима може да попаднеш на по-добро
място от ръцете й? Не мисля. Ще ви излъжа, ако кажа, че бих предпочела някой
друг. Някой, който да ме постави на пиедестал. Дори да съм под златен похлупак,
всеки ден да ми бърше праха и да не ме оставя затворена за дълго време не бих
предпочела друг. Тя събужда чувство в мен. Радва ме усмивката й, когато чете
нещо забавно. Нацупената й физиономия, когато нещо изписано на мен не и хареса.
Начина, по който нежно разгръща страниците ми, съвсем леко, съвсем деликатно.
Сякаш е поела в ръцете си малко котенце и не иска да го разроши. По този начин
тя ме разгръща. Пази ме. И това е важното. Никога не се е отнасяла грубо с мен.
Никога не си е позволявала да ме захвърли, когато й се приспи. Не. Тя упорито
седи и ме чете.
Хората казват, че когато познаваш някого добре той е
„прочетена книга“. Въпреки че съм нейната бъдеща прочетена книга, тя никога
няма да узнае онази част от мен, която е влюбена в нея. И по-скоро, може да
твърдя, че тя е моята „прочетена книга“. Защото я познавам много добре. Но
никога, никога няма да я затворя. Няма да намеря нещо по-добро от нея. И ще
желая да ме иска отново и отново. Ето, ето вижте как прокарва пръст по реда.
Като малко дете, което сега се учи да чете. А е толкова опитна. Забележете как
задържа дъха си и отгръща следващата страница. Сякаш за да не забрави думата,
която току що е прочела, а това е невъзможно. Толкова е сладка. Толкова ми се
иска да знае какво мисля за нея. Толкова ми се иска да знам какво тя мисли за
мен. Но няма как да стане. Аз съм просто една книга влюбена в своя читател.
Ако трябва да съм честна отново с вас, а аз съм, тъй
като само това умея, бих казала, че тя е любовта на моя живот. И всички ние,
поставени на тези рафтове, всички книги изпълващи библиотеката й, се стараем да
бъдем нейната любов. Но това няма как да стане. Тя ни отваря, поема всяка
информация, която и предоставим. Влюбва се в някой от героите, които така умело
и представяме. Някои други намразва, а тези на които симпатизира се превръщат в
неин идеал. Но тя не продължава да ги търси из страниците. Започва да сравнява
всеки един човек навън с тях. Ние я научихме на това. Ние я научихме какви
качества да търси в хората. И тя ги търси точно там. В тях. Въпреки че дойдоха
от нас – книгите. Ние я научихме какъв трябва да бъде един достоен човек.
Научихме я как да обича. Научихме я как да се бори за мечтите си. Тя е моята
мечта. Но аз няма как повече от това да се боря за нея. Но ми стига. Стига ми,
че в момента съм в ръцете й. Че цялото й внимание е насочено към мен. Стига ми
това, че я обичам. И ще я обичам от първата до последната си страница. Между
кориците си ще запазя любовта към нея, за да не изсветлее от слънцето. И ако тя
отново пожелае да ме отвори някой ден, аз отново ще й я дам.
0 коментара