ЛИСИЦА И ЗАЕК
Небето рони капки дъжд
Като сълзи, но сладки.
Как може облаците
Да са сиви и розови?
По здрач тишината
Поглъща глухия въздух
Изсмуква чувствата от мрака
И ги съхранява в буркан от мъгла.
Като лисица дебнеща заек
Тъмнината поглъща деня
На кораб с мръсносиви платна
Отплава последният лъч светлина.
0 коментара