Никой не видя
Малкото читалище на ъгъла между двата булеварда не привличаше много погледи. Секциите с книги поставени под формата на буквата „г“, които бяха единствените достъпни за погледи отвън, образуваха тесен лабиринт, а той от своя страна водеше в други измерения. Измеренията на книгите. В него бяха разхвърляни няколко червени кресла. Нищо не свидетелстваше за магията, която се случваше вътре.
Читалището се радваше на единствената жена, която работи в него и малкия му кръг посетители. През годините малцина бяха влизали вътре, неуспели да устоят на чара му. И не напразно на вратата под работното време бе залепена табела:
„Само за избрани“.
Звънчето на вратата изкара библиотекарката от транса, в който бе попаднала. Към нея се приближи млад мъж с черно палто. Нещо в него излъчваше надменност, цялото ми същество демонстрираше самочувствие без покритие и това не се хареса на жената. Имаше много добър усет за хората и разчиташе главно на него. Обърна книгата, която четеше със страниците надолу, защото предполагаше, че младежът няма да се задържи много. Той поиска да му изкарат карта и да се възползва от читалището веднага. Докато жената извършваше рутинната процедура, младежът попита за табелата на вратата с насмешка.
- - Това читалище е своенравно и не допуска всеки. - бяха единствените думи на жената, след което тя му подаде картата и го упъти.
Младежът с палтото влезе в лабиринта между секциите. След няколко завоя обаче се почувства дезориентиран. Всичко му изглеждаше еднакво, само заглавията на книгите се сменяха. Нищо различно, нищо, което да привлече вниманието му. След известно време прекарано в лутане, младежът се озова в секцията с класическа литература. В нея се намираше едно от червените кресла, които излъчваха удобство. Младежът се отправи към него с мисълта за почивка, но странен шум го прикова на място. Обърна се за да види откъде идва, но зад него нямаше нищо. Само рафтове с книги. Направи още една крачка и отново същия шум се появи. Със следващата стъпка шумът се усили и разнесе навсякъде около него. Младежът се обърна и видя всички книги да треперят. Те се отделяха от местата си, блъскаха се една в друга и създаваха неприятен тътен като при земетресение. Докато се опитваше да осъзнае какво се случва една от книгите се отдели от рафта и полетя към него. Младежът с палтото не помръдна, неразбирането на ситуацията го скова на място. Секунди след това том на „Война и Мир“ го удари по главата. Младежът се олюля и падна на пода. Опипа с пръсти мястото на челото, на което се бе стоварила книгата и видя, че кърви. В момента, в който осъзна това нова книга се стовари с цялата си тежест върху гърба му и го повали. Силна болка се разнесе по му тяло. Младежът чувстваше ръцете си като вдървени от уплаха, но събра всичките си сили да се надигне. Застанал на колене и ръце той съзря надпис по продължението на един от долните рафтове:
„Книгите не мируват пред лицето на простака“
Младият мъж мигновено се изправи и започна бавно да пристъпва назад. От рафтовете започнаха да летят книги и да се забиват като стрели в тялото му. „Бел Ами“ го зашлеви по лицето, „Бесове“ се заби в гърба му и го накара да се извие, „Доводите на разума“ отвори още една рана на главата му. От всички страни към него летяха книги. Младежът с палтото се почувства като обграден опасен субект към когото летяха шрапнели. Зениците му се разшириха от болка. Цялото му тяло пищеше от ударите. Той направи няколко крачки назад и падна в червеното кресло. Миг преди да осъзнае къде се намира том на Вазов падна на главата му и всичко стана тъмно. След това младежът само изпита ударите на десетки книги върху себе си. Един последен писък се изтръгна от него преди да бъде затрупан. Никой не видя. Никой не чу.
На следващия ден нямаше и следа от развилите се събития. Само креслото беше станало по-червено.
0 коментара