Пред голямото огледало четката за коса и останалите принадлежности не бяха в реда, в който ги беше оставила. Застанала пред спалнята, тя съжаляваше, че не е взела телефона от чантата си. Натисна дръжката и пулсът й се ускори. В леглото й спеше някаква жена. Яна се спусна към нея, дръпна завивката и започна да крещи: „Коя си ти? Какво правиш тук?“. Жената се събуди и я погледна със сънливи очи. Яна не можа да овладее истерията, която я завладя. Непознатата се изправи и седна в леглото. Яна първо си помисли, че това е жена му, но не беше тя, виждала я бе на снимки. Въпросите се редуваха със заповеди веднага да напусне апартамента. Жената само се взираше в нея и се усмихваше. В този момент Яна я погледна по-задълбочено и млъкна. Жената изглеждаше като нея, но не беше тя. Бяха еднакви, а в същото време се различаваха. „Коя си ти?“ прошепна учудена. Жената се усмихна и каза: „Аз съм съвестта ти.“