Стоя си сам сама
в стая празна, и с душа
изпълнена с мъка и тъга
и не мога да търпя
искам само да крещя!
Мрака протяга зловещо ръце,
а аз заравям своето лице.
Крещя и чакам някой да ме избави,
но помощ не иде, съдбата пак ме изостави!
Дали да сложа край на това?
Да се хвърля ли в прегръдките на смъртта?
Защо да правя избор друг?
На кого ще липсвам? Май ще сложа края тук?
Да отпия ли от отровата сладка?
Да потъна ли в сънища за мен загадка?