ЧУДОТО НА РАЗДВОЕНИЕТО
Стоя на празната маса,
върху която са разпилени
мечтите, за които
никога не съм мечтала,
които исках да изживея,
но не мислех да изпълня.
Стоя на брега на пресушения извор,
от който искам да отпия,
защото не изпитвам жажда.
А в мен пустош е открита,
в която дъжд вали
безспир и не остава.
Стоя на път, по който
Нямам обувки да вървя,
Защото той се движи вместо мен,
Когато тръгна.
Спирам, празна съм и жадна.
Изгубвам този миг в очакване на следващия.
Забравям го , защото гледам далеч,
а не искам да виждам идващото.
0 коментара