НЕТРАЙНА
Днес оставам тук,
независима от тон и звук,
но утре вятърът като листо понася ме,
оставил само прах, отломки и отблясъци.
Нетраен бе мигът на щастие,
а все така постоянен в своето отсъствие,
мигът тъй както бързо идва, така и бързо си отива,
срива, погива и заспива...
Стоя пред себе си съблечена,
очаквайки истината, в жертва принесена,
застива някъде далеч унесена,
от надеждата прокудена, омърсена.
Чакайки на прага на вярата си,
почуквам пред сърцата, но те не се отварят,
вечна зима в тях съзирам,
любовта им не откривам.
Вървя по пътя, пак сама,
нестроен вятър ме докосва,
а в душата тишина,
оставена да омагьосва...
0 коментара