Всичко може да бъде толкова просто.
Щастието е спокойствие. Любовта е усещане. Тя не се нуждае от изтощителни въпроси, а само от тихи отговори. Какво чувстваш? Защо точно това? Как се случи? Докога ще продължи?
Искам ли всъщност да знам всичко това? Имам ли нужда от тези отговори? А това не са ли още въпроси? Ха-ха.





Най-важното е това, което има. Нестихващото желание да усещам до себе си – това е нуждата ми. Ако виждам същото отсреща –  няма по-ценно нещо на света. Любовта е стихия, но тя не унищожава. Огънят гори, но не изпепелява всичко след себе си, не оставя опустошени души. Вихрушката поддържа безкрайната динамика, бурята не подмята кораба между скалите и брега. Разтърсването е събуждането от мрака на ежедневието, тръпката, безшумната вибрация на тялото. Думите са облеклото на чувството, но не и вътрешната същност. Пълнотата не е изобилие, количество, завършеност, тя е разнообразие, промяна, погледът ми във всички посоки. Ти също ги виждаш? Стоиш на моя път. Накъде тръгваш, защото аз няма са спра до теб. Трябва ти да решиш дали да вървиш заедно с мен.