в мълчанието на нашата любов се скривам,
за да потисна дълбоко крясъка,
на ранената ми душа...
Уж хиляди думи, за край толкова убийствено тих,
и стъпки, отекващи в тишината до мен,
спомени, отлитащи като сенки в мрака,
денят и нощта се сливат в едно.
Мълчанието е сякаш вечно,
минути и години сякаш са илюзия,
погледът вече е мираж,
допирът е вече блян.
Едно остана ми от теб,
горещите, солени сълзи,
от твоята любов и моята тъга...
0 коментара