Тънката бяла мъгла отново пада
като завеса пред моя прозорец
и скрива целия свят от мен,
но и аз се крия тайно в нея.
Чакам знак във моя малък свят.
Някой странник да попита:
„Точно ти – за какво мечтаеш?“
А аз копнея да разкъсам бялата завеса
и без посока и багаж да тръгна,
да отида там, където никой не е бил,
да открия всичко, което тук ми липсва,
да пребродя всяко кътче на земята.
И изкуствените граници не ще ме спрат,
защото духът граници не среща.
И дори далеч от родния ми дом
не ще усетя аз носталгия по вкъщи,
защото спокойствието за мене е затвор.
На самотен остров своята реалност ще открия
и нищо няма да ме свързва със света
освен прозрачна стъклена бутилка –
в нея скрита моята история.
Моето послание ще се носи по вълните:
Не чакайте животът да се случи!
Той тича нейде тихо покрай вас
и дебне мисълта да се събуди,
за да хукнат те в безкрайната гонитба.
Елате! Намерете мен и моя свят!
Но къде съм няма да ви кажа.
Няма да издам как, какво, къде заминах.
Нека всеки сам открие своя път.
Не искам чуждите човешки мисли в моята душа.
С нея на криле пътува мисълта
и откриват непознати светове далечни.
Но тялото ми винаги остава тук,
Закрито от завесата на бялата мъгла.
0 коментара